ТЕВЕТЕН ПЛЮС табл. 600 мг. / 12.5 мг. * 14

Какво е Теветен 600 мг филмирани таблетки и за какво се използва?

Фармакотерапевтична група: Ангиотензин II антагонисти

Теветен се използва за лечение на есенциална хипертония /високо кръвно налягане/.

Как действа Теветен?

Eprosartan е мощен, непептиден перорално активен, не-бифенолов, не-тетразолов ангиотензин II рецепторен антагонист, който се свързва избирателно с АТ1 рецептора.
Ангиотензин II е мощен вазиконстриктор и първично активен хормон на ренин-ангиотензин-алдостероновата система и играе важна роля в патофизиологията на хипертонията. Ангиотензин II се свързва с АТ1-рецептора в мноог тъкани и предизвиква важни биологични реакции като вазоконстрикция, задържане на натрий и освобождаване на алдостерон. Ангиотензин II е включен в генезиса на сърдечната и васкуларната хипертрофия посредством своя ефект върху клетъчния растеж на сърдечната и гладката мускулни тъкани.

Eprosartan противодейства на ефекта на ангиотензин II върху кръвното налягане, бъбречния кръвоток и секрецията на алдостерон при здрави доброволци.
Кръвното налягане се поддържа в постоянни граници, с плавно понижение за период повече от 24 часа, без развитие на позиционна хипотония от първата доза.

Прекъсването на употребата на Eprosartan не води до бързо повишаване на кръвното налягане.
При пациенти с хипертония понижаването на артериалното налягане не води до промяна в сърдечната честота
При хипертоници, Eprosartan  не повлиява триглицеридите, общия холестерол или LDL-холестерола. В добавка Eprosartan няма ефект върху нивото на кръвната захар
Eprosartan не компрометира авторегулаторните бъбречни механизми. При здрави възрастни мъже Eprosartan показва повишаване на средния ефективен бъбречен плазмен ток. Eprosartan  поддържа бъбречната функция при пациенти с есенциална хипертония и такива с бъбречна недостатъчност. Eprosartan не намалява скоростта на бъбречната гломерулна фултрация при здрави мъже, пациенти с хипертония или пациенти с променлива степен на бъбречна недостатъчност. Eprosartan има натриуретичен ефект при здрави хора, подложени на бедна на сол диета. Eprosartan може да се прилага безопасно при пациенти с есенциална хипертония и пациенти с променлива степен на бъбречна недостатъчност, без да причинява задръжка на натрий или влошаване на бъбречната функция.

Eprosartan не повлиява значително екскрецията на пикочна киселина в урината.
Eprosartan не потенцира ефектите, свързани с брадикинин. Абсолютната бионаличност след еднократна перорална доза от 300 мг Eprosartan е около 13% в резултат на ограничената перорална абсорбция. Пикът на плазмената концентрация на Eprosartan  се достига 1 до 2 часа след перорално приложение на гладно. Плазмените концентрации на Eprosartan са дозо-пропорционални при дози от 100 до 200 мг, но по-малко пропорционални при дози от 400 и 800 мг. Крайният елиминационен полуживот на Eprosartan  след перорално приложение обикновено е 5 до 9 часа. При многократно приложение на Eprosartan не се наблюдава значимо акумулиране. Приложението на Eprosartan с храна забавя абсорбцията минимално, наблюдавано при Сmax и AUC, което не е от клинична значимост.

Свързването на Eprosartan с плазмените протеини е значително и не се променя за различните терапевтични дози. Степента на свързване с плазмените протеини не се влияе от пола, възрастта, наличието на чернодробна дисфункция или лека до средна степен на бъбречно нарушение, но показва понижение при малък брой пациенти с тежки бъбречни нарушения.
След перорално и венозно приложение на маркиран с 14С Eprosartan при хора, Eprosartan  е единственият лекарствен компонент, открит в плазмата и фекалиите. В урината, около 20% от екскретираната радиоактивност е била под формата на ацил-глюкуронид на Eprosartan.
Обемът на разпределение на Eprosartan  е около 13 литра. Общият плазмен клирънс е около 130 mL/min. В елиминирането на Eprosartan участват жлъчна и ренална екскреция.
След интравенозно приложение на Eprosartan , маркиран с 14С, около 61% от радиоактивността се установява във фекалните маси и около 37% в урината. След перорална доза на Eprosartan , маркиран с 14С, около 90% от радиоактивността се установява във фекалните маси и около 7%- в урината.

Както стойностите в областта под концентрационната крива, така и Сmax стойностите на Eprosartan се повишават при пациенти в напреднала възраст, но това не налага промяна в дозировката.

При пациенти с чернодробни нарушения

Стойностите в областта под концентрационната крива AUC след приложение на Eprosartan се повишават средно с около 40%, но това не изисква промяна в дозировката.
В сравнение с индивиди с нормална бъбречна функция, средните AUC и Cmax стойности са с около 30% по-високи при пациенти със средна степен на бъбречно увреждане и около 50% по-високи при малък брой пациенти с тежка степен на бъбречно нарушение. Не се налага промяна в дозировката.

Преди да започнете да приемате Теветен

Не трябва да употребявате Теветен в следните случаи:
- при свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества
- по време на второто или трето тримесечие на бременността
- кърмене
- хемодинамично значимо билатерално реноваскуларно заболяване или тежка стеноза за единично функциониращ бъбрек

Бременност

Няма достатъчно данни от приложение на Eprosartan по време на бременност. Лекарствени продукти, които действат пряко върху системата ренин-ангиотензин-алдостерон, приложени на бременно през втория и третия триместър, могат да имат вреден фармакологичен ефект върху бременността и плода/новороденото и да причинят сериозни вродени дефекти.
Подобно на другите продукти, действащи върху системата ренин-ангиотензин-алдостерон, Eprosartan не трябва да се използва по време на бременност и ако се установи такава, употребата му трябва да се преустанови възможно най-скоро.

Кърмене

Няма достатъчно данни от приложение на Eprosartan по време на кърмене.
Поради това Eprosartan не трябва да се използва при кърмачки.


Как да се приема Теветен?

Препоръчителната доза е 600 мг Eprosartan, веднъж дневно, сутрин.
При повечето пациенти максимално понижение на артериалното налягане се постига за 2 до 3 седмици лечение.
В клинични проучвания е показано, че дози до 1200 мг дневно, в продължение на 8 седмици са ефективни, без да е докладвана видима връзка на дозата с появата на нежелани реакции
Eprosartan може да се използва самостоятелно или в комбинация с други антихипертензивни лекарства. Особено се препоръчва използването на комбинацията с тиазидни диуретици. КОмбинацията с блокери на калциевите канали е също така ефективна, ако се налага по-силно понижаване на кръвното налягане.
Eprosartan може да бъде приеман с или без храна.
Продължителността на лечението не е ограничена.

Пациенти в напреднала възраст

Не се изисква коригиране на дозировката.

Пациенти в детска възраст

Не се препоръчва Теветен да се прилага при деца.

Дозировка при пациенти с чернодробни нарушения:

Не се изисква коригиране на дозировката.

Дозировка при пациенти с бъбречни нарушения:

При пациенти с умерени или тежки бъбречни нарушения дневната доза не бива да надхвърля 600 мг

Какви нежелани реакции може да предизвика Теветен?

В плацебо-контролирани клинични проучвания, честотата на нежеланите реакции, съобщавани при употреба на Eprosartan, е сравнима с плацебо. В плацебо контролирани проучвания, нежеланите реакции обикновено са леки и преходни и водят до прекратяване на лечението с Eprosartan само при 4,1% от пациентите.

Проявени нежелани реакции при пациенти, участвали в клинични проучвания
Чести - главоболие, замайване, гадене, повръщане, диария, неспецифични гастро-интеститални оплаквания, астения

С неопределена честота - хипотония, алергични кожни реакции, подуване на лицето, ангиоедем

Друга информация?

Какво съдържа Теветен?

Лекарственото вещество на Теветен е епросартан мезилат

Други съставки на Теветен са:
В сърцевината на таблетката: лактоза монохидрат, микрокристална целулоза, прежелатинирано нишесте, кросповидон, магнезиев стеарат, пречистена вода.
Обвивка на таблетката: хипромелоза, макрогол 400, полисорбат, титанов диоксид.