БОЛЕСТ ЛИ? ПО ДЯВОЛИТЕ! - АЛЕКСЕЙ МАРЧЕНКО

В тази книга иззад цялата уж грубост прозира, ако сте забелязали, скъпи мои, ГОЛЯМА ЛЮБОВ КЪМ ВАС.
Книгата е много жизнена, защото Алексей я пишеше така, както провеждаше упражненията. А практическият опит винаги е това, което е минало през теб, което идва от дълбините на сърцето ти, отдън душа.
Той писа дълго тази книга, навсякъде я носеше със себе си. Където и да се намираше - и при пътувания, и в командировки, - тя му правеше компания. Той я препрочиташе, драскаше, поправяше, пишеше наново.
Тя се чете леко и в лекотата се крие неговият тежък труд.
Прочетохте я и сигурно усетихте, че сякаш е предчувствал близкия си край.
Около седмица преди смъртта си той завърши тази своя първа и последна книга.
Алексей Марченко е скъпият на сърцето ми съратник ученик, човек с голяма душа и с несекващ хумор.
Благодарение на него и на още няколко истински ХОРА намерих тук Родината си.
Той стана за мен повече от ученик, колега или съратник. По-скоро брат! От тези думи вероятно сте разбрали отношението ми към него.
През всички години на приятелството ни не си спомням някога да е бил обиден или озлобен. А и на него никой не можеше да се обиди! Винаги грееше в добродушна усмивка и вечно се шегуваше...
Да знаете как ми се иска тези страници да бяха в началото на книгата и в тях да пишеше: "Запознайте се, Алексей Марченко! Честит дебют! Очакваме от него много и прекрасни книги!" Но уви...
Неслучайно на Изток се казва: "За добрия човек няма живот, а за лошия - смърт."
Господ обича добрите и рано ги прибира. Те са му нужни и кои сме ние, та да съдим за делата Божии...

М. С. Норбеков