ТЕЛЗИР табл. 700 мг. * 60

ТЕЛЗИР табл. 700 мг. * 60

1. Терапевтични показания
Telzir в комбинация с ниски дози ритонавир и други антиретровирусни лекарствени продукти е показан за лечение на възрастни, юноши и деца на възраст 6 и повече години, инфектирани с човешкия имунодефицитен вирус тип 1 (HIV-1).
При възрастни, умерено лекувани с антиретровирусни продукти, Telzir в комбинация с ниски дози ритонавир не е показал ефикасност колкото лопинавир/ритонавир. Не са провеждани сравнителни изпитвания при деца или юноши.
При пациенти с предшестващо интензивно лечение употребата на Telzir в комбинация с ниски дози ритонавир не е достатъчно проучена.
При пациенти, вече лекувани с протеазен инхибитор (PI), изборът на Telzir трябва да се основава на изследване на индивидуалната резистентност на вируса и досегашното лечение на пациента.

2. Дозировка
Telzir трябва да се прилага само в комбинация с ниски дози ритонавир, който засилва действието на ампренавир по фармакокинетични механизми, и в комбинация с други антиретровирусни лекарствени продукти. Поради това, преди започване на лечение с Telzir трябва да се вземе предвид кратката характеристика на продукта ритонавир.
Терапията трябва да бъде назначена от лекар с опит в лечението на НIV инфекция.
Фозампренавир е прекурсор на ампренавир и не трябва да се прилага едновременно с други лекарствени продукти, съдържащи ампренавир.
На всички пациенти трябва да се обърне внимание колко е важно съблюдаването на цялостния препоръчан режим на дозиране.

Препоръчва се повишено внимание ако се превишат посочените по-долу препоръчителни дози Telzir таблетка се приема перорално.
Telzir таблетка може да се приема с или без храна.

Възрастни
Препоръчителната доза е 700 mg фозампренавир два пъти дневно със 100 mg ритонавир два пъти дневно.
Педиатрични пациенти на възраст над 6 години
При деца с тегло най-малко 39 kg и които могат да гълтат таблетките може да се прилага дозата за възрастни Telzir таблетка 700 mg два пъти дневно със 100 mg ритонавир два пъти дневно.
При деца с тегло под 39 kg се препоръчва използването на Telzir перорална суспензия за най- точно дозиране при деца въз основа на телесното тегло (моля, направете справка в Кратката характеристика на продукта Telzir перорална суспензия).

Деца под 6 годишна възраст: Не се препоръчва употребата на Telzir с ритонавир при деца под 6 години поради недостатъчно данни за фармакокинетиката, безопасността и антивирусния отговор

3. Възможни странични ефекти
Обриви (при 19%), диария, гадене, повръщане. Съобщава се за възможна връзка между Telzir и инфаркт на миокарда.

4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациентите трябва да бъдат уведомявани, че употребата на Telzir, или на някои от другите прилагани в момента антиретровирусни лекарства не лекуват HIV и че е възможно развитието на опортюнистични инфекции и други усложнения от НIV инфекцията. Не е доказано, че съвременното антиретровирусно лечение, включващо и Telzir, предотвратява риска от предаване на НIV посредством полов контакт или кръвна контаминация. Трябва да продължават да бъдат вземани подходящи предпазни мерки.
Фозампренавир съдържа сулфонамидна съставка. Не е известна потенциалната възможност за кръстосана чувствителност между лекарствени продукти от групата на сулфонамидите и фозампренавир. В основните клинични изпитвания на Telzir при пациенти, получаващи фозампренавир с ритонавир не е имало данни за повишен риск от поява на обриви при пациенти с анамнеза за сулфонамидна алергия спрямо пациенти без такава алергия. Въпреки това, Telzir трябва да се прилага с особено внимание при пациенти, за които е известно, че имат алергия към сулфонамиди.
Не е направена клинична оценка на едновременното прилагане на Telzir 700 mg два пъти дневно с ритонавир в дози по-високи от 100 mg два пъти дневно. Употребата на по-високи дози ритонавир може да промени профила на безопасност на комбинацията и поради тази причина не се препоръчва.

Чернодробно заболяване
Telzir с ритонавир трябва да се прилага с повишено внимание и в намалени дози при възрастни с леко, умерено или тежко чернодробно увреждане.
Пациентите с хроничен хепатит B или C и лекувани с комбинирана антиретровирусна терапия са с повишен риск от тежки и потенциално фатални чернодробни нежелани реакции. В случаите, когато се прилага съпътстваща антивирусна терапия за хепатит B или C, моля имайте предвид също съответната Кратка характеристика на продукта на тези лекарствени продукти.
При пациенти с предшестваща чернодробна дисфункция, вкл. хроничен активен хепатит, честотата на чернодробните функционални нарушения по време на комбинирана антиретровирусна терапия е повишена и те трябва да бъдат проследявани съгласно стандартната практика. Ако са налице  доказателства за влошаване на чернодробното заболяване при такива пациенти, трябва да се обмисли прекъсване или преустановяване на лечението.

5. Лекарствени взаимодействия
Не се препоръчва едновременната употреба на Telzir с халофантрин или лидокаин (системно).
PDE5 инхибитори, използвани за лечение на еректилна дисфункция. Не се препоръчва едновременната употреба на Telzir с инхибитори на фосфодиестераза 5 (PDE5) (напр. силденафил, тадалафил, варденафил).
При едновременното приложение на Telzir с ниска доза ритонавир и тези лекарства се очаква значително повишаване на концентрациите им. Това може да доведе до развитие на нежелани лекарствени реакции, свързани с PDE5 инхибитора, като хипотония, зрителни промени и приапизъм. Обърнете внимание, че е противопоказано едновременното приложение на Telzir с ниска доза ритонавир със силденафил, прилаган за лечение на белодробна артериална хипертония.
Препоръчително е намаляване на дозата на рифабутин с най-малко 75 % при приложението му
с Telzir в комбинация с ритонавир. Може да е необходимо допълнително намаляване на дозата.
Тъй като при едновременното прилагане на фозампренавир, ритонавир и перорални контрацептиви рискът от покачване на чернодробните трансаминази може да е повишен и хормоналните нива може да се променят, при жените с детероден потенциал се препоръчват алтернативни нехормонални методи за контрацепция.
Няма данни за едновременно приложение на фозампренавир и ритонавир с естрогени и/или прогестогени, използвани като хормонални заместителни терапии. Не са установени ефикасността и безопасността на тези терапии с фозампренавир и ритонавир.
Антиконвулсанти (карбамазепин, фенобарбитал) трябва да се прилагат с внимание. При пациенти, приемащи едновременно тези лекарства е възможно Telzir да е с по-малка ефективност поради намалени плазмени концентрации на ампренавир.
Препоръчва се проследяване на терапевтичните концентрации на имуносупресивни лекарствени продукти (циклоспорин, такролимус, рапамицин), когато тези лекарства се прилагат едновременно с Telzir.
Препоръчва се проследяване на терапевтичните концентрации на трицикличните антидепресанти (напр. дезипрамин и нортриптилин), когато се прилагат едновременно с Telzir.
При едновременното приложение на Telzir с варфарин или други перорални антикоагуланти се
препоръчва засилено проследяване на международното стандартизирано отношение (INR).
Едновременната употреба на Telzir с ритонавир и флутиказон или други
глюкокортикостероиди, които се метаболизират от CYP3А4 не се препоръчва, освен ако
потенциалната полза от лечението надвишава риска от системни кортикостероидни реакции,
вкл. синдром на Cushing и адренална супресия.

Обриви/Кожни реакции
Повечето пациенти с лека или умерена форма на обрив може да продължат прилагането на Telzir. Подходящи антихистамини (напр. цетиризин дихидрохлорид) може да редуцират сърбежа и да ускорят изчезването на обрива. При по-малко от 1 % от пациентите, включени в програмата за клинично развитие, са наблюдавани тежки и животозастрашаващи кожни реакции, включително и синдром на Стивънс-Джонсън. В случай на тежък обрив или умерен по интензивност обрив със системни симптоми или симптоми от засягане на лигавиците, приемането на Telzir трябва да се преустанови завинаги.
Пациенти с хемофилия
Има съобщения за засилено кървене, включващо спонтанни кожни хематоми и хемартрози, при пациенти с хeмофилия тип А и В, лекувани с протеазни инхибитори. При някои от пациентите
се е наложило прилагане на фактор VIII. При повече от половината съобщени случаи лечението
с протеазни инхибитори е продължило или е било възобновено, ако е било прекъснато.
Въпреки че механизмът на действие не е бил изяснен, се е приела причинно-следствена връзка.
Поради тази причина пациентите с хемофилия трябва да бъдат уведомявани за възможността от
засилено кървене.
Хипергликемия
При пациенти, приемащи антиретровирусни лекарства, включително протеазни инхибитори, са съобщавани поява на захарен диабет, хипергликемия или влошаване на вече проявен захарен диабет. При някои от тези пациенти хипергликемията е била тежка и в някои случаи е довела
до кетоацидоза. Много от пациентите са имали съпътстващи състояния, при някои от които е била необходима терапия с лекарствени продукти, които са свързани с развитие на захарен диабет и хипергликемия. Преди да се започне лечение с Telzir и на равни интервали по време на лечението, трябва да се правят изследвания на нивото на глюкозата в кръвта.
Липодистрофия
Установено е, че комбинираната антиретровирусна терапия е свързана с преразпределение на телесната мастна тъкан (липодистрофия) при пациенти с HIV. Не са изяснени дългосрочните последици от тези събития. Познанието за механизма е непълно. Предполага се връзка между висцералната липоматоза и протеазните инхибитори (PIs), и липоатрофията и нуклеозидните инхибитори на обратната транскриптаза (NRTIs). Повишеният риск от липодистрофия се свързва с индивидуални фактори като старческа възраст и с фактори, свързани с лекарства, като по-голяма продължителност на антиретровирусното лечение и свързани метаболитни нарушения. Клиничният преглед трябва да включва оценка на физически белези за преразпределение на мастната тъкан.

Повишаване на липидите
Лечението с фозампренавир води до повишаване на концентрацията на триглицеридите и холестерола. Преди да се започне лечение с Telzir и на равни интервали по време на лечението,
трябва да се правят изследвания на стойностите на триглицеридите и холестерола. Липидните нарушения трябва да бъдат овладявани по клинично приетите начини.
Синдром на имунна реактивация
При НІV-инфектирани пациенти с тежък имунен дефицит при започване на комбинирана антиретровирусна терапия (CART) може да се появи възпалителна реакция към асимптомни или остатъчни опортюнистични патогени, която да доведе до сериозни клинични състояния или до влошаване на симптомите. Тези реакции са наблюдавани обикновено в рамките на първите няколко седмици или месеци след началото на CART. Такива примери са цитомегаловирусният ретинит, генерализирани и/или огнищни микобактериални инфекции и пневмония, причинена от Pneumocystis carinii. Всички възпалителни симптоми трябва да се оценят и да се започне лечение, когато е необходимо.
Остеонекроза:
Въпреки че етиологията се приема за многофакторна (включваща приложение на кортикостероиди, консумация на алкохол, тежка имуносупресия, по-висок индекс на телесна маса), са съобщавани случаи на остеонекроза, особено при пациенти с напреднало HIV заболяване и/или с продължителна експозиция на комбинирана антиретровирусна терапия (КАРТ). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят консултация с лекар, ако получат болки в ставите, скованост на ставите или затруднение в движенията.

6. Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
При едновременно прилагане на фозампренавир и ритонавир профилът на метаболитни лекарствени взаимодействия на ритонавир може да доминира, тъй като ритонавир е по- мощен CYP3A4 инхибитор. Поради тази причина преди начало на терапия с Telzir и ритонавир трябва да се има предвид и пълната лекарствена информация на ритонавир.
Ритонавир инхибира също и CYP2D6, но в по-малка степен отколкото CYP3A4.
Ритонавир индуцира CYP3A4, CYP1A2, CYP2C9 и глюкуронозил трансферазата.
В допълнение на това ампренавир, активният метаболит на фозампренавир, и ритонавир се метаболизират главно в черния дроб чрез ензима CYP3A4. Поради това лекарствени продукти, които имат същия път на метаболизъм или променят активността на CYP3A4, могат да променят фармакокинетиката на ампренавир и ритонавир. По същия начин фозампренавир и ритонавир могат също да променят фармакокинетиката на други активни вещества със същия път на метаболизиране.

7. Съхранение
На стайна температура