ДЕПРЕКСОР табл. 37.5 мг. * 60

ДЕПРЕКСОР

 DEPREXOR

СЪСТАВ:

Всяка таблетка съдържа venlafaxine hydrochloride екв. на 37,5 мг или 75 мг venlafaxine.

ПОКАЗАНИЯ:

- Лечение на голям депресивен епизод, депресии, съчетани с тревожност

- Профилактика на рецидив на депресивен епизод или поява на нови депресивни епизоди.

ДОЗИРОВКА:

Възрастни:

Препоръчителната начална доза е 75 мг дневно, разделена на 2 приема (по 37,5 мг 2 пъти дневно). При необходимост след двуседмичен курс на лечение дозата може да се увеличи до 150 мг дневно, разделена на 2 приема (по 75 мг 2 пъти дневно). Дозата се увеличава със 75 мг дневно, в интервали не по-малки от 4 дни.

В особено тежки случаи на депресия или при хоспитализирани пациенти първоначалната доза е 150 мг дневно. При необходимост може да се увеличава постепенно (с 75 мг дневно), на интервали от около две или повече седмици, но не по-малки от 4 дни. Максималната дневна доза е 375 мг. При достигане на желания терапевтичен отговор, дозата се намалява постепенно.

Деца:

употребата на венлафаксин при деца под 18 годишна възраст е противопоказана.

Пациенти с нарушени чернодробни функции:

Препоръчва се редуциране се с 50% на дневната доза при пациенти с умерени или тежки чернодробни увреждания.

Пациенти с нарушени бъбречни функции:

При пациенти с глумерулна филтрация < 30 мл/мин. лечението трябва да се провежда с ½ от препоръчаната доза. При пациенти на хемодиализа се препоръчва намаление на дозата с 50% и приемане на дневната доза след провеждане на хемодиализата.

Пациенти над 65 години:

обикновено не се изисква редуциране на дозата.

Продължителност на лечението:

Лечението продължава с месеци. Пациентите трябва да бъдат периодично проследявани и след оценка на клиничната картина да се взема решение за необходимост от продължаване на поддържащо лечение или за прекратяване на терапията.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ:

- Свръхчувствителност към лекарственото или помощните вещества на продукта

- Едновременно приложение на венлафаксин с МАО инхибитори

- Остри чернодробни или бъбречни заболявания

- Бременност и кърмене

- Деца и подрастващи до 18 годишна възраст

СПЕЦИАЛНИ ПРЕДУПРЕЖДАНИЯ:

- При пациенти с депресия съществува повишен риск от самоубийство и самонараняване от началото на лечението до настъпване на ремисия. С оглед намаляване риска от умишлено предозиране, венлафаксин трябва да се прилага в минималната ефективна доза под периодичен лекарски контрол.

- Венлафаксин може да предизвика обостряне на мания или хипомания.

- При преустановяване на лечението с венлафаксин съществува риск от прояви на агресия, особено при пациенти с анамнеза за агресивно поведение.

- Венлафаксин се прилага внимателно при пациенти, наскоро прекарали инфаркт на миокарда или с декомпенсирана сърдечна недостатъчност.

- При пациенти с тахиаритмия венлафаксин се прилага внимателно поради възможно засилване на тахиартимията.

- Венлафаксин може доза-зависимо да повиши артериалното налягане.

- Приложението на венлафаксин създава потенциален риск от поява на гърчове.

- При продължително лечение с венлафаксин може да се наблюдава повишаване нивото на серумния холестерол.

- Венлафаксин може да предизвика мидриаза, поради което се прилага с внимание при пациенти с глаукома.

- Венлафаксин може да повиши риска от кръвоизливи по кожата и лигавиците, поради което трябва да се прилага с внимание при пациенти с предразположение към кръвоизливи.

- При лечение с венлафаксин на дехидратирани и приемащи диуретици пациенти могат да се наблюдават случаи на хипонатриемия и/или синдром на недостатъчна секреция на антидиуетичния хормон.

- Въпреки че венлафаксин не повлиява психомоторните и когнитивните функции, може да влоши мисловните процеси и изпълнението на двигателните функции.

- Спирането на лечението с венлафаксин може да доведе до поява на симптоми на отнемане - слабост, безпокойство, главоболие, гадене или повръщане, замаяност, сухота в устата, диария, безсъние, нервност, изтръпване, изпотяване, нарушение на координацията. Прекратяването на лечението трябва да става с постепенно намаляване на дозата.

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ:

- Едновременното приложение на венлафаксин и MAO инхибитори е противопоказано. При необходимост може да се премине от MAO инхибитор към венлафаксин след интервал от най-малко две седмици от спирането на приема на MAO инхибитора; и обратното, изисква се интервал от една седмица след спирането на венлафаксин до започване на терапия с MAO инхибитор.

- При едновременната употреба на венлафаксин и варфарин се засилва противосъсирващия ефект на варфарин.

- Поради повишен риск от серотонинов синдром, венлафаксин не трябва да се използва едновременно с лекарства, които повлияват серотонинергичната система: Hypericum perforatum, серотонинови рецепторни агонисти за лечение на мигрена, сибутрамин, декстрометорфан, литий.

- При едновременно приложение на венлафаксин и клозапин вероятността от поява на нежелани лекарствени реакции включително гърчове се повишава.

- Едновременното приложение на венлафаксин и халоперидол може да доведе до повишаване на максималната плазмена концентрация на халоперидол.

- Едновременното прилагане на венлафаксин и кетоконазол може да доведе до повишаване на плазмените концентрации на венлафксин и O-десметилвенлафаксин.

- Едновременната употреба на венлафаксин и золпидем може да причини дезориентация, халюцинации и мания.

- Лекарствени продукти, които се метаболизират от цитохром Р450 изоензими могат да взаимодействат с венлафаксин на фармакокинетично ниво.

- Едновременното приложение на венлафаксин и метопролол може да доведе до увеличение на плазмената концентрация на метопролол. Метопролол не променя фармакокинетичния профил на венлафаксин и неговия активен метаболит.

- Въпреки че венлафаксин не засилва неблагоприятните реакции при употреба на алкохол, на пациентите трябва да се препоръчва да избягват консумацията на алкохол по време на лечение с него.

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ:

Не се препоръчва употребата на венлафаксин по време на бременност и кърмене. 

НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ:

Кръвоносната и лимфна системи:

Нечести: екхимоза, кървене на лигавиците.

Редки: удължено време на кръвене, хеморагия, тромбоцитопения.

Сърдечно-съдова система:

Чести: хипертензия, вазодилатация, палпитация.

Нечести: хипотензия, синкоп, артимии.

Много редки: Torsade de Pointes, удължаване на QT-интервала, вентрикуларна тахикардия, вентрикуларна фибрилация.

Стомашно-чревен тракт:

Много чести: констипация, гадене.

Чести: анорексия, намаляване на апетита, диария, диспепсия, повръщане.

Общи нарушения:

Много чести: астения, главоболие.

Чести: коремни болки, студени тръпки, пирексия.

Редки: анафилаксия.

Нарушения на метаболизма:

Чести: покачване нивото на серумния холестерол, загуба или повишаване на теглото.

Нечести: хипонатриемия, синдром на нарушена секреция на антидиуретичния хормон нарушение на чернодробните функции.

Мускулно-скелетна система:

Чести: артралгия, миалгия.

Нечести: мускулни кармпи.

Нервна система:

Много чести: замаяност, сухота в устата, безсъние, нервност, сънливост.

Чести: патологични сънища, тревожост, безпокойство, обърканост, тремор, парестезии.

Нечести: апатия, халюцинации, миоклонус.

Редки: акатизия, атаксия, нарушение на баланса и координацията, нарушения на говора - дизартрия, мания, хипомания, невролептичен малигнен синдром, гърчове, серотонинергичен синдром.

Много редки: делириум, екстрапирамидни нарушения - дискинезия, дистония, тардивна дискинезия.

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища:

Нечести: ретенция на урината.

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата:

Много чести: патологична еякулация при мъжете, отсъствие на оргазъм, нарушения в ерекцията.

Чести: понижено либидо, нарушения в менструалния цикъл.

Редки: менорагия, галакторея.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:

Чести: диспнея, прозяване.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан:

Много чести: изпотяване.

Чести: обрив, сърбеж. Нечести: ангиоедем, макулно-папулна ерупция, уртикария, фоточувствителност, алопеция.

Нарушения на сетивните органи:

Чести: нарушения в акомодацията, мидриаза, зрителни смущения.

Нечести: изменения във вкусовите усещания.

Много редки: предно-камерна глаукома.