ЛИЗИГАММА табл. 20 мг. * 30 WORWAG PHARMA

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЛИЗИГАММА И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА?

Лизигамма 20 мг таблетки съдържат лизиноприл дихидрат, активно вещество от групата на инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим

Лизигамма се използва за лечение при:

- есенциална и реноваскуларна артериална хипертония. Може да се употребява самостоятелно или в комбинация с други класове антихипертензивни средства.
- сърдечна недостатъчност като допълнителна терапия към диуретици и, ако е подходящо, към дигиталисови препарати.
- хемодинамично стабилни пациенти в първите 24 часа от острата фаза на миокарден инфаркт с цел профилактика на левокамерна дисфункция или сърдечна недостатъчност, както и за намаляване на смъртността. Пациентите трябва да получават и стандартната препоръчителна терапия с тромболитици, аспирин и бета блокери.

ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ ЛИЗИГАММА

Не приемайте Лизигама:

Лизигамма не трябва да се прилага при:

- свръхчувствителност към лизиноприл, други АСЕ-инхибитори или помощни вещества на Лизигамма-склонност към отоци в тъканите
- стенози на бъбречните артерии
- тежка бъбречна недостатъчност
- хемодиализа
- изменения в сърдечните клапи, респ. други затруднения при изпразването на лявата камера, които значимо снижават кръвното налягане
- след остър миокарден инфаркт при нестабилно състояние на сърдечно-съдовата система
- систолично кръвно налягане преди началото на лечението с лизиноприл
- кардиогенен шок
- по време на бременност
- по време на кърмене

ПРИЕМ НА ДРУГИ ЛЕКАРСТВЕНИ ПРОДУКТИ

Лизигамма се употребява в комбинация с нитро-препарата без забележими, клинично значими неблагоприятни взаимодействия.
При някои пациенти с бъбречно увреждане, лекувани с нестероидни противовъзпалителни средства, комбинацията с АСЕ-инхибитори може да влоши бъбречната функция. Този ефект обикновено е обратим.
Хипотензивното действие на Лизигамма може да се засили от:
- други понижаващи кръвното налягане лекарствени продукти, особено диуретици. Рискът от появата на симптоматична хипотония може да се сведе до минимум, ако се спре приема на диуретика преди започване на терапията с Лизигамма.
- алкохол

Намаляване на хипотензивното действие на Лизигамма е възможно при прием на:

- обезболяващи и противовъзпалителни лекарствени продукти
- лекарства, които се прилагат при лечение на хрема и спастично стеснение на дихателните пътища
- сол
- лекарства за неутрализиране на стомашните киселини


Лизигамма може да засили действието на:

- калий-съдържащи лекарствени продукти, някои отводняващи лекарства и други лекарствени продукти, които намаляват излъчването на калий от тялото, а това води до повишаване на калиевите серумни концентрации
- лекарствени продукти, съдържащи литий
- перорални лекарствени продукти за понижаване нивото на кръвната захар
- инсулин
- определени лекарствени продукти, които се назначават при операции, могат да засилят действието си при едновременен прием с таблетки Лизигамма или да доведат до тежки нежелани лекарствени реакции.

Намаление броя на левкоцитите може да се срещне при едновременна употреба на Лизигамма с:
- лекарства за лечение на подагра
- лекарства, които потискат имунните реакции
- някои лекарствени продукти за лечение на смущенията в сърдечния ритъм

ПРИЕМ НА ЛИЗИГАММА С ХРАНИ И НАПИТКИ

По време на лечение с Лизигамма по възможност не трябва да се употребява алкохол

БРЕМЕННОСТ И КЪРМЕНЕ

Лрзигамма не трябва да се прилага нито бременност, нито по време на кърмене
Употребата на Лизигамма е противопоказана по време на бременност. Преди започване на лечение с АСЕ-инхибитори при жени в детеродна възраст, трябва да се изключи наличие на бременност. По време на лечението при тези жени трябва да бъдат прилагани подходящи контрацептивни мерки.

Ако се установи бременност, Лизигамма се спира възможно най-бързо и се избира терапия, която е безопасна за детето. АСЕ-инхибиторите могат да причинят заболявания и смърт на плода, ако  се прилагат по време на второто и третото тррмесечие от бременността.
Употребата на АСЕ-инхибитори през тези периоди е свързана с увреждания, включващи:
хипотония, бъбречна  недостатъчност, хиперкалиемия, и/или хипоплазия на черепа на новороденото, контракции на крайниците, лицево-черепно деформации и хипоплазия на белите дробове. Ако въпреки всичко това се прецени, че е нужно да се използва Лизигамма, пациентката трябва да бъде уведомена за потенциалните рискове за плода.
Не е желателна употребата на Лизигамма от кърмещи жени.

Деца и юноши

Няма данни за лечение с лизиноприл при деца, затова употребата на Лизигамма при деца не се препоръчва

Пациенти в старческа възраст

Клинични проучвания са доказали наличие на възрастово-обусловени промени в ефективността и безопасността на продукта. Когато, напредналата възраст е свързана и с влошаване на бъбречната функция, е възможно да настъпи по-силно снижаване на кръвното налягане от прилагането на таблетки Лизигамма, отколкото при по-млади пациенти. При пациенти на и над 65 години се препоръчва по-малка начална доза /2,5 мг лизиноприл/, както и лекарско наблюдение на кръвното налягане и бъбречната функция, особено в началото на терапията. Лекарят може да коригира дозировката в зависимост от стойностите на артериалното налягане.

КАК И КОГА ТРЯБВА ДА ПРИЕМАТЕ ТАБЛЕТКИТЕ ЛИЗИГАММА?

Тъй като резорбцията на таблетките не се повлиява от приема на храна, те могат да се вземат преди, по време или след хранене. Лизигамма се предписва в еднократни дневни дози. Както всички лекарства с еднократен дневен прием, приеманите количества трябва да се вземат венага по едно и също време на деня, с достатъчно количество течност и цялата дневна доза наведнъж.

КОЛКО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО МОЖЕ ДА СЕ ПРИЛАГА ЛИЗИГАММА?

Лечението на хипертония и сърдечна недостатъчност по принцип предполага една продължителна терапия
При пациентите с инфаркт на миокарда най-напред се провежда 6-седмично лечение. При симптоми или признаци на хронична сърдечна недостатъчност лечението би трябвало да продължи.
Продължителността на лечението се определя от лекуващия лекар.

ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

Сърдечни и съдови нарушения:

Понякога, особено в началото на терапията и при пациенти с:

- дефицит на соли и/или на течности
- придружаваща сърдечна слабост
- тежка или ренална хипертония, както и при повишаване на дозата на лизиноприл и/или съпътстваща диуретична терапия, е наблюдавана нежелана хипотония със симптоми на замаяност, слабост, зрителни нарушения, рядко придружена от синкопи.

Описани са следните реакции, свързани с нежеланата хипотония:

Тафикардия, палпитации, сърдечни аритмии, гръдна болка, ангина пекторис, миокарден инфаркт, TIA /преходно нарушение в мозъчното кръвоснабдяване/ или апоплектичен удар /инсулт/

При прилагане на лизиноприл на пациенти с миокарден инфаркт, особено в първите 24 часа след инфаркта е възможна сравнително рядко поява на 2-ра и 3-та степен AV-блок и/или тежка хипертония, бъбречно увреждане, а също така в редки случаи и кардиогенен шок

Нарушения на бъбреците:

Възможно е влошаване на нарушената бъбречна функция.

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения:

Сравнително рядко се наблюдават персистираща суха кашлица и бронхит. Кашлицата, свързана с употребата на АСЕ-инхибитори, отзвучава с прекратяването на лечението. Рядко се наблюдават: диспнея, синузит, хрема, спорадични бронхоспазми, глосит и сухота в устата.

Стомашно-чревни и хепато-билиарни нарушения:

Понякога се наблюдават гадене, коремни болки, храносмилателни смущения, а рядко повръщане, диария, запек и загуба на апетит.

Нарушения на кожата и подкожната тъкан, съдови нарушения:

Сравнително рядко може да се появят алергични кожни реакции като екзантем, а рядко: уртикария, пруритус, както и тъканни отоци в областта на устните, лицето и/или крайниците

Нарушения на нервната система:

Сравнително рядко може да се появят главоболие и отпадналост, а рядко: замаяност, депресия, нарушения в съня, импотентност, мравучкане, както и намаляване на чувствителността и изтръпване в крайниците, нарушения в равновесието, мускулни крампи, нервност, обърканост, шум в ушите, зрителни смущения, както и промяна във вкусовите усещания или преходна загуба на усещането за вкус.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ:

Какво вещество: лизиноприл.
Всяка таблетка съдържа 21,78 мг лизиноприлов дихидрат, съответстващ на 20 мг лизиноприл
Помощни вещества:
Манитол, калциев хидрогенфосфат дихидрат, царевично нишесте, прекрастализирано нишесте, високодисперсен силициев двуокис, магнезиев стеарат.