МОРФИН ХИДРОХЛОРИД инжекционен разтвор 2% 1 мл ЖР СОФАРМА

МОРФИН ХИДРОХЛОРИД инжекционен разтвор 2% 1 мл ЖР СОФАРМА 

Информация за пациента

Моля, прочетете внимателно тази листовка, преди да започнете лечение. Тя съдържа кратка информация относно Вашето лекарство. Ако не разбирате нещо или имате допълнителни въпроси, обърнете се към Вашия лекуващ лекар. Запазете я, защото може да се наложи да я прочетете отново. Това лекарство е предписано лично на Вас и не трябва да го давате на други. То може да им навреди, дори ако симптомите им са същите като Вашите.

MORPHINUM HYDROCLORICUM
МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ
Morphine
Инжекционен разтвор 10 mg/ml и 20 mg/ml - 1 ml

КАКВО СЪДЪРЖА МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ ИНЖЕКЦИОНЕН РАЗТВОР?

Всяка ампула от 1 ml инжекционен разтвор съдържа лекарствено вещество morphine hydrochloride 10 mg или 20 mg.

Помощни вещества:

За 10 mg/ml — 1 ml: хлороводородна киселина 1 mol/l, вода за инжекции.
За 20 mg/ml - 1 ml: натриев метабисулфит, едетинова киселина, хлороводородна киселина 1 mol/l, вода за инжекции.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ?

Морфинум хидрохлорикум принадлежи към групата на наркотичните обезболяващи средства. Като стимулатор на специфични рецептори в централната нервна система, притежава изразено обезболяващо действие. Потиска условните рефлекси и центъра на кашлицата. Потиска и центъра на дишането. Повишава тонуса на гладката мускулатура на вътрешните органи и може да предизвика спазми.

ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ?

За овладяване на силни болки от различен произход (инфаркт на миокарда, злокачествени новообразувания в терминален стадий, тежки травми, хирургични манипулации), неповлияващи се от ненаркотични обезболяващи средства.

КОГА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГА МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ?

Морфинум хидрохлорикум не трябва да Ви се прилага в следните случаи:

• Свръхчувствителност към морфин или други опиоиди; свръхчувствителност към някое от помощните вещества;
• Остра дихателна недостатъчност;
• Астматичен пристъп;
• Белодробно сърце;
• Тежка чернодробна и бъбречна недостатъчност;
• Повишено вътречерепно налягане;
• Силна остра болка в корема;
• Едновременна употреба с МАО-инхибитори (медикаменти за лечение на депресия) или до две седмици след спирането им;
• Бременност и кърмене;
• Детска възраст.

ПРЕДИ ДА ВИ СЕ ПРИЛОЖИ МОРФИНУМ ХИДРХЛОРИКУМ

Уведомете лекуващия си лекар:

• Ако имате хронично белодробно заболяване (бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест, високостепенно затлъстяване);
• Ако страдате от чернодробно или бъбречно заболяване;
• Ако вашата възраст е над 65 години;
• Ако имате сърдечна недостатъчност или ниско кръвно налягане;
• Ако сте претърпели операция на жлъчните пътища, имате възпаление на червата, стеснение на пикочния канал или увеличена простата;
• Ако сте претърпели черепно-мозъчна травма или сте склонни към гърчове;
• Ако имате понижена функция на щитовидната жлеза или Адисонова болест (недостатъчност на надбъбречната жлеза).

Предупреждения

Продължителното приложение на морфин води до развитие на физическа и психическа зависимост. При пациенти с данни за зависимост към опиоиди или друг вид зависимост е възможно поява на еуфория и агресивност след приложение на морфин.

Синдром на отнемане се развива при внезапно прекратяване на лечението с морфин или при едновременното приложение на наркотични антагонисти (с противоположно на морфин действие).

Информация за помощните вещества

Лекарственият продукт съдържа като помощно вещество натриев метабисулфит, който може да причини алергичен тип реакция, включително анафилактични симптоми и бронхоспазъм при чувствителни хора, особено тези с анамнеза за астма или алергия.

Бременност и кърмене

Уведомете Вашия лекар, ако сте бременна или планирате да забременеете. Преди да вземете някакво лекарство по време на бременност, непременно се посъветвайте с лекуващия си лекар.

Бременност

Не се препоръчва използването на морфин по време на бременност. Кърмене

Морфин преминава в кърмата, поради което не се препоръчва кърмене по време на приложението му.

Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Морфин може да предизвика еуфория, замаяност и сънливост. Не се препоръчва шофиране и работа с машини след прилагане на лекарствения продукт.

КАКВИ ЛЕКАРСТВА МОГАТ ДА ВЗАИМОДЕЙСТВАТ С МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ?

Моля, уведомете лекуващия си лекар за ВСИЧКИ лекарства, които вземате в момента или сте вземали доскоро, независимо дали са предписани от лекар или сте ги купили без рецепта.

Това е важно, защото морфин може да промени активността на някои лекарства или обратно, някои лекарства да променят неговите ефекти. Уведомете лекуващия си лекар, ако приемате или Ви се прилагат: общи анестетици, успокоителни, сънотворни, противоалергични, психотропни медикаменти, β-блокери, МАО-инхибиратори, циметидин, мускулни релаксанти и медикаменти за лечение на високо кръвно налягане или приемате алкохол.

ДОЗИРОВКА И НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Дозата и продължителността на лечение се определят от лекуващия Ви лекар.

Начин на приложение: венозно, мускулно и подкожно.

Ако имате чувството, че ефектът на лекарството е много силен или твърде слаб, моля информирайте лекуващия си лекар.

НЕЖЕЛАНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ

Както всички лекарства, МОРФИНУМ ХИДРОХЛОРИКУМ може да има нежелани ефекти. Те обаче не се наблюдават задължително при всички пациенти, така че Вие може да не получите никаква реакция.

Ако получите нежелани ефекти, включително и такива, които не са споменати в тази листовка, информирайте лекуващия си лекар.

Чести: тесни зеници, гадене, повръщане, запек, сънливост;
По-редки: сухота в устата, изпотяване, световъртеж, главоболие, дезориентация,
възбуда, еуфория (особено след повторно инжектиране), успокоение,
зачервяване на лицето, промени в настроението, сърцебиене, халюцинации,
потискане на дишането, бронхоспазъм, колики, задръжка на урината и спазми
на жлъчните и пикочни пътища.
Редки: замъглено виждане, повишено вътречерепно налягане, безсъние, алергични реакции, понижаване на кръвното налягане, забавяне или учестяване на сърдечната дейност, студени тръпки, обща слабост, пристъпи от астма при свръхчувствителни пациенти.

СЪХРАНЕНИЕ

На сухо и защитено от светлина място, при температура под 25°С. Да не се замразява!
Съхранявайте ампулите в оригиналната опаковка.
Съхранявайте ампулите на сигурно място, където децата не могат да ги видят и достигнат.
Лекарството не трябва да се използва след изтичане срока на годност, отбелязан върху опаковката.

НАЧИН НА ОТПУСКАНЕ

По специално лекарско предписание.

ОПАКОВКА

Ампули от безцветно стъкло 1 ml. По 10 ампули в блистер от PVC фолио. 1 или 10 блистера в картонена кутия заедно с листовка с указания за употреба. Отварянето на ампулите се извършва с натискане на палеца върху маркировката (точката) над шийката над ампулата.

ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА И ПРОИЗВОДИТЕЛ

СОФАРМА АД, България

Информация за лекаря

Дозировка и начин на употреба

Продуктът се прилага интравенозно, интрамускулно, подкожно. При подкожно приложение може да се появи локална реакция на дразнене и болка.

Възрастни:

Интравенозно приложение: 5-15 mg/70 kg, разреден в 5 ml вода за инжекции, бавно венозно, в продължение на 5 min. Продължителна интравенозна инфузия: 0,1 - 1 mg/ml във физиологичен разтвор. Скоростта на инфузията се определя индивидуално и може да варира от 0,8 до 80 mg/h. Интрамускулно и подкожно: 10 mg на всеки 4 часа, като дозата може да варира от 5 mg до 20 mg.

Възрастни пациенти над 65 години: половината от дозата, препоръчана за възрастни, тъй като тази група пациенти развиват по-често респираторната депресия и/или респираторен арест след приложение на морфин. Прекратяване на терапията с морфин трябва да става постепенно, тъй като рязкото намаляване на дозата или прекъсване на лечението може да доведе до поява на синдром на отнемане.

Предозиране

Симптоми: точковидни зеници, потискане на дишането и хипотензия, тахикардия, световъртеж, хипотермия, релаксация на скелетните мускули; при деца са възможни конвулсии. В по-тежки случаи може да се появи циркулаторна недостатъчност и задълбочаваща се кома.

Лечение: поддържане на свободни дихателните пътища, интубация, асистирана и контролирана вентилация. Като специфичен антидот се използва naloxone. Прилага се интравенозно в начална доза 0,4 до 2 mg едновременно с респираторната ресусцитация. Ако не настъпи подобрение на дишането, naloxone се прилага повторно след интервал от 2-3 min или се включва инфузия с 2 mg naloxone в 500 ml физиологичен разтвор или 5 % разтвор на декстроза. Продължителността на действие на naloxone е относително кратка, поради което е необходимо мониториране на дихателната функция до пълно възстановяване на спонтанното дишане. Naloxone трябва да се прилага с внимание при пациенти, за които се знае или има съмнение, че имат лекарствена зависимост към морфин. В такива случаи рязкото и пълно антагонизиране на опиоидните ефекти може да предизвика остър синдром на отнемане.