МЕЧТАТЕЛ - ДРАСКО ЗАКЕФ - ИК КОТА

МЕЧТАТЕЛ - ДРАСКО ЗАКЕФ - ИК КОТА

Какво всъщност е мечтата? Непреодолимо силно желание, идеализирана цел, стремеж към щастие? И винаги различна за всеки отделен човек. Често пъти заради нея губим представа с реалността и се впускаме в един измислен свят.
Петьо е момче, което често мечтае. Иска да постигне целите си и да изгради един идеален свят. Да успее да се справи с лошите си съученици, да превърне разочарованието в сила, да придобие нови знания, които да му открият нови пътища и възможности. И също така да познае любовта - онази същата, която по-скоро изисква прошка, отколкото обич. Дали ще успее? Разберете сами!

"Петьо обаче си беше легнал. Сгушен под леката завивка и вперил поглед през отворения прозорец към здрачаващото се небе, той се готвеше да... мечтае. Никой не можеше да му отнеме това безплатно удоволствие и той при всеки удобен случай му се наслаждаваше. Въображението му летеше към далечни страни, минаваше през невъобразими места, поднасяше му невероятни случки и го отнасяше и спасяваше от горчивата действителност. Не обичаше да се оплаква и не се смяташе за нещастен, защото беше мъжко момче и знаеше колко много истински нещастни момчета и момичета има по света - изоставени от родители, по детски домове, с недъзи и какви ли не други проблеми. А той... той си имаше родители, имаше си и баба и дядо, имаше си дом. Е, родителите му го бяха изоставили, под предлог че ще търсят препитание в чужбина заради безработицата тук. Не ги беше виждал вече няколко години и даже вече не знаеше кой от тях къде е, защото на всичкото отгоре се бяха разделили, но нали баба му и дядо му бяха тук. Милите възрастни хора му отдаваха цялата си любов, но самите те вече се нуждаеха даже повече от него от грижи. Приближаваха осемдесетте и се държаха още, но нямаше как да не ги мъчат най-различни болежки на тази възраст. Опитваха се да му осигурят някакъв нормален живот с мизерните си пенсии, но самите те често се лишаваха от необходими лекарства поради недостиг на средства. Той ги разбираше и обичаше. Грижеше се колкото може за тях и не се знаеше в крайна сметка те ли го отглеждаха, или той облекчаваше старините им.
Петьо беше слабо четиринайсетгодишно момче с болнав и крехък вид. Завършваше седми клас тази година и трябваше да реши къде ще продължи образованието си, но все още отлагаше за последния момент. Този момент обаче идваше, скоро учебната година щеше да приключи, беше вече юни. Причините за колебанията му бяха няколко, но една от най-важните беше къде ли ще отиде да учи Стела..."

Година на издаване: 2018.
Автор: Драско Закеф.
Издателство: ИК КОТА.
Корици: Твърди.
Страници: 192.